По времето на Студената война глобалната политика най-често се схващаше като двупосочна идеологическа война между западните демокрации начело със САЩ и комунистическите държави начело със Съветския Съюз. Според Самюъл Хънтингтън днес имаме нужда от нова парадигма, която да отразява растящото значение на културата, етноса и религията. Отхвърляйки либералния универсализъм на Франсис Фукояма, Хънтингтън предлага сценарий, който противопоставя големите цивилизации (западна, източно-православна, ислямска, китайска, индуистка и пр.) Авторът смята, че през 21-ви век ни предстои по-скоро раздалечаване, отколкото сближаване на различните култури. Той отрича тезата, че западната цивилизация ще прерасне в глобална. Напротив, според него влиянието на Запада намалява, тъй като се усилва завръщането към традиционните културни ценности.
Майкъл Игнатиеф, "New Yourk Times":
Тезата на Хънтингтън, че Западът трябва да престане да се намесва в регионални конфликти, които не разбира, е силен аргумент, който привържениците на глобалната намеса не могат да игнорират.
Ричард Райпс, "Commentary Magazine":
Книгата отмества акцентите на света след Студената война от идеологията, етноса, политиката и икономиката към културата - и по-специално към религиозната основа на културата, една често пренебрегвана в съвременната политология тема. Хънтингтън с право се усъмнява в прибързаните твърдения за уеднаквяването на света, посочва съпротивата на цивилизациите спрямо външните влияния и лекотата, с който религиозните правила се секуларизират.
Макар да го отрича, Хънтингтън препоръчва изолационизъм: той смята, че Западът като цяло и по-специално Съединените Щати трябва да се въздържат да влизат в конфликт с други цивилизации, както и да се месят във вътрешните им работи. Съветът му към западните държави е да се сплотят, да пазят силите си и да не забравят, че "намесата на Запада във вътрешните конфликти на други цивилизации е най-опасният източник на нестабилност и потенциален глобален конфликт в един мултицивилизационен свят."
Сблъсъкът на цивилизациите" е една от най-значимите книги, появили се след края на Студената война.
Хенри Кисинджър
Върховно интелектуално постижение, смело, провокативно и наситено с въображение. Основополагащ и оригинален труд, който ще предизвика революция в представите ни за между-народна политика.
Збигнев Бжежински
Историята на човечеството е история на цивилизациите... Всяка цивилизация разглежда себе си като център на света и пише собствената си история като основен драматичен сюжет в историята на човечеството.
Пришпорена от модернизацията, световната политика се преструктурира съобразно културни критерии. Сближават се народи и страни със сходни култури. Народите и страните с различни култури се разединяват. Съюзи, дефинирани от идеологията и от отношенията между свръх-силите, отстъпват място на съюзи, основаващи се на обща култура и цивилизация. Политическите граници се преначертават така, че да съвпаднат с културните граници: етнически, религиозни и цивилизационни. Културни общности заменят блоковете от периода на Студената война, а разломите между цивилизациите се превръщат във фронтови линии на глобалната политика.
Самюъл Хънтингтън
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
