– Оу! Колко очарователно! Не знаех, че имате котка! – възкликна тя.
За мен е огромна изненада колко много хора изричат тези думи. Защо Негово Светейшество да няма котка?
– Само ако можеше да говори – продължи актрисата, – сигурна съм, че щеше да сподели големи мъдрости с нас.
И така бе посято семето...
С течение на времето все повече и повече започвах да вярвам, че е настъпил моментът да напиша своя собствена книга – книга, която щеше да предаде част от мъдростта, която бях попила не стоейки в краката на Далай Лама, а по-близо – в неговия скут. Книга, която щеше да разказва моята собствена история... Как бях спасена от една изключително сурова съдба, за да се превърна в неотменен спътник на човек, който е не само един от най-великите духовни лидери в света, но също така и експерт по отварянето на консерви.
Гладно и жалко, покрито с кал котенце е спасено от бедняшките квартали на Ню Делхи и е отведено на място, където му се предоставя възможност да води живот, за който дори не е мечтало. В красивото светилище сред покритите със сняг Хималаи то става известно като „котката на Далай Лама“.
Добросърдечно, непочтително и проницателно, животното с много имена отваря прозорец към най-съкровените аспекти от живота в Дарамсала. То се превръща в малък шпионин и неизменна част от срещите между Негово Светейшество и безкрайния приток от посетители, които варират от холивудски знаменитости до филантропи и автори на книги за себепознание. Котката на Далай Лама ни показва как да открием щастието и смисъла в един забързан материалистичен свят. Нейната история ще предизвика усмивка на лицето у всеки, който е бил благословен от меки лапички и нежно мъркане.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |
