Гравюрата укийо-е
е част от японската градска култура (
чьоомин бунка
),
която достига своя разцвет през втората половина на периода
Едо джидай
или просто
Едо
(1603–1867). Периодът е наречен така по старото име
на град Токио, където се намира седалището на третия и последен шьогунат
в японската история (
Едо бакуфу
).
Историческият период Едо се подразделя на три културни периода –
Момояма
,
Ге н р о к у
и
Касей
. Периодът
Момояма
продължава до 1615 г. и се
разглежда като част от предишния културен период, както това личи и от
името му. Терминът
Ге н р о к у
е девиз на управлението от 1688 до 1704 г., а
терминът
Касей
е образуван от други два девиза – (
Бун-
ка
и
Бун-
сей
), включващи времето от 1804 до 1830 г. Тъй като през тези години най-отчетливо се
очертават двете основни културни тенденции през Едо, термините
Ге н р о к у
и
Касей
започват да се използват като
техни названия. Доколкото обаче става
дума за процеси, границите във времето се посочват само приблизително.
Така с
Ге н р о к у
се назовава културата от късния ХVІІ до началото на ХVІІІ в.,
когато културният живот е съсредоточен в района Киото–Осака (Камигата)
.
Терминът
Касей
пък
става название на периода от края на ХVІІІ докъм края
на първата половина на ХІХ в., когато град Едо се налага не само като център
на реалната власт, но и като културно средище. Ключово за разбиране на
градската култура през Едо е понятието
укийо
с буквално значение
плаващ,
ефимерен свят,
но смисълът му е
светът
(
животът
)
тук и сега
. Японската гравюра е част от градската култура на периода Едо (1603–1867). Ренесансовият дух на времето намира отражение и в поезията, и в театъра, но особено ярко проличава в гравюрата. Всички големи художници създават портрети на хубавици и еротични картини, но тяхната атрактивност не бива да засенчва останалите аспекти на гравюрата. Хокусай например е сред най-известните майстори на еротични картини, но той е и художникът, превърнал японската гравюра от изкуство, фокусирано върху портрета, в изкуство, ориентирано и към пейзажа. Преди него обичайни символи на периода Едо са гейшята и самураят. В гравюрите на Хокусай обаче се появяват и хората от народа – селяни, рибари, дърводелци, ковачи. Чрез съпоставянето на образи от изкуства, използващи различни изразни средства, класическата японска култура се представя като достояние на целия японски народ. В този смисъл гравюрата може да се разглежда като визуален израз на идеите на японския нативизъм – идеи, които ще се превърнат през следващия период в основа на националната идентичност и изграждането на националната държава.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |