Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на други тела, човешки и животински, вижда тяхната взаимосвързаност. Това е тяло с много висока чувствителност.
Димитър Кенаров
Чувствителна, без да е сантиментална, градска, без да е повърхностно „улична”, социална, без да е плоско „политически коректна”, екзистенциална, без да е псевдофилософска, интелигентна, без да е самоцелно ерудитска, поезията на Яна Пункина гради свят, който изглежда реален и конкретен със своята фантазия, разположен между уюта на измисленото и страха от реалното.
Ани Васева
Екстремните метафори на плътта... Става дума за остра, грапава, режеща поезия. За болката от писането и за писането като болка. За непоносимостта към това наоколо, за несводимостта на духа към тленната обвивка, която му осигурява най-важното поетично качество: да бъде уязвим. Да изстрадва света. Да го съпреживява, изчерпвайки себе си.
„Частите на тялото“ е особена, различна стихосбирка. Различна от поетическия мейнстрийм, бягаща от преднамерените писателски стратегии и отказваща да приеме каквито и да било матрици. Тези, които очакват поезията да се състои от хубави думи в приятни хармонии, няма какво да правят между нейните корици.
Едвин Сугарев
Яна Пункина (р. 1984, София) работи като радиожурналист в програма „Христо Ботев“ на БНР, изявява се и като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната й поетична книга „Пауза“ (АРС, Благоевград).
„Частите на тялото“ е втората й стихосбирка.
Опитомяване
Тези моменти на очакване са тесни:
чадърите стържат по стените,
жената зад прозореца няма да отвори сбръчканата си уста,
докосванията на непознатите са заплашителни.
Най-добре е да не скачаш още от перваза,
не и докато паницата ти се пълни редовно,
а дъждът навън се подиграва с теб.
Свободата вероятно е само врабче,
което няма да остане дълго в ноктите ти.
Ребра
Слушай:
тялото е китара, ребрата - струни,
зад тях диша щастието,
котка върху краден матрак
в изоставен пристанищен ресторант -
нотен ключ за леденото утро.
Слушай:
тялото е китара, ребрата - струни,
разливат топлина и влага,
и предизвикват неудобство,
по-силно от ръмжащия мотор на ферибота,
сред вълнението верните ноти звучат погрешно.
Слушай:
тялото е китара, ребрата - струни,
които оцеляват въпреки солата и солта.
Докосвам струните.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |