Изданието представлява изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се опита да докаже защо това е така; да разгледа различнте употреби и да очертае полетата на тяхното приложение; да се опита да мисли природата на образа и да види кое в тази природа е позволило разликите в употребата. В книгата е избран третият път. Литературният образ е разгледан във връзка със специфичното поле на потенциалност, което фикционалността отваря в отделните произведения. Тази потенциалност не може да бъде уловена непосредствено, но може да бъде откроявана, всеки път своеобразно, от теоретико-анализационни модели.
В изследването са предложени модели върху произведения на Т. С. Елиът,Чавдар Мутафов, Хагивара Сакутаро, Джеймс Джойс и Атанас Далчев, чрез които са преразгледани философските и литературно-антропологически предпоставки на самите анализи, свързани с работата на В. Изер, В. Хумболт, А. А. Потебня, Ж. Лакан, М. Бланшо, М. Хайдегер, Ж.-Л. Нанси и др. Така своеобразната потенциалност на предложената литературна теория произвежда философски остатък, който скицира една бъдеща философия на образа.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |