от Николай Фенерски
...Всичко продължава, но не за дълго. Този е възможно най-добрият ни живот.
Раждат ни, раждаме, срещаме се и се разминаваме.
И всеки за себе си трупа важните въпроси за Онзи миг. А междувременно работи, гледа телевизия, скача с парашут, пише глупости, яде три пъти на ден, стиска си пъпките, чука се наляво и надясно, купува си пералня, плаче, чете приказки на децата си, бие жена си, отделя въглероден двуокис и пот, шепне молитви и греши, постъпва умно, понеже е глупак, постъпва глупаво, понеже е мъдрец, скача без парашут от седмия етаж, лекува махмурлука си, пие и пак пие, страхува се от нищожното, нехае пред страшното, жени се за когото не иска, вдига температура, разнася клюки и вируси, тревожи се, хленчи и забравя...
Откъс от разказа „Апокалипсисът е дело лично“
"Наплитайки мрежите на езика на жалостивостта, разказите от “Апокалипсисът е дело лично“ говорят например също и онзи универсален натиск на всекидневието, който изглажда човека (например диптиха “Дъждовният есенен ден“). В този фокус Фенерски успява да постигне особено добра и пластична стилизация − без излишна назидателност и без крайния контраст на образите. Тук се говори за разминаването − онова разминаване между хората, което не е по ничия вина, което не е следствие на някаква съдбоносна причина. И в същото време разминаване, което изглежда едновременно като първовина и първопричина."
Борис Минков
Роден съм в Архангелск на 13 септември 1974 г. Израснах в Бяла Слатина. Във Велико Търново завърших славянска филология.
Майка ми е родена в село Чилик, област Алма Ата, Казахстан. Нейният баща бе погребан във Висбаден, Германия, откъдето е родът му. Дядо ми по бащина линия е от село Соколаре, Белослатинско. Баба ми по баща е от Кнежа. Баба ми по майка беше украинка. Имам и полска кръв. Това е произходът ми, от там са корените ми. Затова най-досадният въпрос, който съм чувал, е откъде си. А с него започват почти всички разговори. Харесва ми да се чувствам селянин от планетата Земя.
Публикувал съм стихове в студентския алманах „Пир“, разкази във в. „Артфорум“, в старозагорския вестник за култура „Литературен глас“, във в. „Сега“, „Стършел“ и в сп. „Съвременник“. През 2000 г. спечелих втора награда в конкурс за къс разказ на в. „Артфорум“ (първа не бе присъдена). Работил съм най-продължително като учител по български език и литература. Превеждам от руски и словашки език. В момента съм сценарист в предаването „Щаба на еволюцията“ по TV7. Членувам и помагам в НПО „Първи юни“, гр. Бяла Слатина.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |