Разказите на Джак Харт получиха широко одобрение и бяха публикувани в сборниците „Мърфи в подземния свят” (1986 г.), „Птиците и други истории” (1996 г.) и „Изпод Гоголевия нос” (2004 г.). Неговият роман „Бдението на багера” беше представен от ирландския „Индипендънт” като „една от великите книги за Ирландия.”
Томи Лофтъс, дребен търговец на религиозни предмети, заварва местния свещеник в неприлична сцена с момичето, което Томи обича. Той заключва и двамата в задната част на своя пикап и подкарва към морето с намерението да се хвърли с пикапа от висока скала заедно с другите двама вътре. Като кара към избраното място, Томи получава проблясъци на спомени от своя досегашен живот, които разкриват ключови моменти от неговото битие – религията, социалната неадекватност, любовта и разочарованието, както и една обширна картина на провинциалния живот в Северозападна Ирландия. Тези флашбекове водят читателя към един умишлено оголен и все пак завладяващ край, където трагедията е в съзвучие с оптимистичните тонове на истинския хуманизъм.
И така, защо българската версия на романа излиза преди оригинала? Добре, нека не забравяме, че ирландската публика, наскоро еманципирала се от строгите католически норми, е склонна да почака първо другите да опитат ястието, за да се увери че то не е отровно.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |