Готов да се самоубие след едно любовно разочарование, Густау, заможен собственик на имот и с претенции, решава преди това да слезе по стълбите пеша и да обиколи съседите си. Обиколката етаж по етаж му дава възможност да влезе в контакт с много странни персонажи като, например, един професионалист по погребална естетика, една модистка с изключителни клиенти и една композиторка с вид на балерина, всеки от тях с история за разказване. В това време на рибарския кей пристига рибарска лодка с акула и тя напомня на Густау любовта, която хваща и задушава като рибарска мрежа. Ала сега вече е забравил първоначалното си намерение, защото изненадващите резултати от личната му обиколка го зоват да открие още неща и дори да започне нова сантиментална връзка. Олга Ширинакс ни предлага в този свой роман любовта и акулите в ритъма на павана.
Олга Ширинакс е родена и живее в град Тарагона, област Каталония, Испания. Публикувала е почти петдесет заглавия и е получила многобройни награди: „Каравела" 1980 за поезия за „Приготвям чая под червени палми",
„Жузеп Пла" 1982 за „Интериор с покойници", „Сант Жорди" 1984 и „Критика"
1986 за „Плоча на главата ми", „Рамон Люль" 1986 за „Морска зона", „Карлес
Риба" 1987 за поезия за „Устни, които танцуват", „Критика" 1987 за поезия
за „Марина", „Сант Жоан" 1990 за „Леки погребения" и „Град Палма" 1994
за „Без злоба". Била е единствената жена след Мърси Рудуреда, на която е
било дадено званието Магистър по Gai Saber на Игрите на цветята в Барселона и освен това е получила две Естествени цветя и една Златна виола на игрите в Лозана (1976), Мюнхен (1977) и Барселона (1978).
Други заглавия в проза за отбелязване са: „Камерна музика" (1982), „Африканската невестулка и други приказки" (1986), „Бурно море" (1988), „Разкази за смърт и други теми" (1988), „Зимна буря" (1990), „Леки погребения"
(1991), „Жузеп Сала или равновесието на боговете" (1993), „Частна церемония" (1993), „Шоколад" (1994), „Уенди отново лети" (1996), „Краят на лятото" (1996), „Полетът на Дракула" (1996), „Мумии" (1997), „Спящата годеница"
(1998), „Триъгълници на смъртта" (1998), „Един следобед във Венеция" (1999),
„Водни пътувания" (1999) и „ Мъжът, който хапеше жените" (2000).
Мнения за тази книга
Ина Петкова -София
Това е първото произведение на тази авторка, което прочитам, а и намирам на книжния пазар. И за моя приятна изненада тази авторка ми допадна много. Хареса ми нейният оригинален и съвременен писателски изказ. Бих искала да прочета още нейни произведения, но засега не ги намирам никъде.Искрено се надявам да имам реалната възможност да се срещна и с други нейни произведения. И дано точно Вие да помогнете на Нас любознателните читатели. С уважение и благодарности за професионалното Ви и любезно отношение, което проявявате непрекъснато към клиенти. Успехи!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
