Измежду опасностите, пред които се изправя формирането на новия азиатски икономически център, най-големи са имащите политически оттенък. Тяхната задържаща сила е толкова голяма, че при определени обстоятелства може да постави на сериозно изпитание и самото създаване на новата икономическа общност. Трудно се поддава на някаква логика разпространяваното сред някои от страните в АТР мнение, че предприетото междудържавно икономическо съюзяване и обединяваме ще са много успешни и високоефективни и без участието на Китай. Вярно е, че в случая политическият момент стои повече в подтекста, но фактически той е основният. Това трудно може да се опровергае. Достатъчно е да се проследят икономическите взаимоотношения на азиатските НИС с Китай от последните години, за да се види, че те все повече се разширяват (за някои от тях — в степен да станат определящи в близко време). В разгръщането на този процес няма никаква друга подбуда освен из-годността за икономическо обвързване на националните стопанства на държавите от АТР с Китай. Защото неговите наложили се по естествен път предимства на стопански партньор не могат да се подменят с измислени политически измерения и внушения. Ето защо всякакво друго отношение на малките дракони към Китай, изграждащ различна от тях социална стопанска система, може да се окаже силно задържаща сила по пътя на създаването на новата азиатска икономическа общност.
От това, разбира се, не следва, че едно евентуално забавяне може да осуети създаването на новия азиатски икономически център. Съществуващата в рамките на световното стопанство обществена потребност от него е непреодолима. Макар и с някакво по-голямо закъснение и многообразие на вариантите, които може да осъществи дори само Китай по подобие на Япония и доскоро на САЩ, той все по-категорично ще доказва присъствието си в световното стопанство. Непрекъснатото овладяване на все повече нови позиции в международния стокообмен, особено от Китай, е достатъчно доказателство, че фактически предполагаемото прекрояване в световното стопанство е започнало. То се осъществява без познатото ни насилие, включително и чрез военни средства, които други вече са прилагали в стремежа си да налагат глобално монополното си положение на господари в света. Страхът, че бързото икономическо настъпление на стоките от азиатските страни може да бъде последвано и от подобно завладяване на света от тях е основателен, но това едва ли ще бъде избегнато.
Въпросното своеобразно сътресение в развитието на световното стопанство е непредотвратимо. То може с по-малко или по-голямо закъснение, на базата на разгръщане и на други междудържавни икономически общности да добие дори още по-големи размери и сериозно да застраши сегашния „стабилитет" на света. Ето защо към него трябва да се проявява разбиране, а не подценяване и най-вече пренебрежение. Мерките, вземани досега от органите на ООН в отговор на предвиждане на подобна опасност, са от палиативен характер и реално не внасят нещо ново за тяхното предотвратяване. Някакви не формални, а реални стъпки, предприети от тези органи за улесняване, а не за спъване (както понякога се постъпва) на създаващия се в АТР нов световен икономически център, биха разкрили перспектива за възникването и на нови такива центрове. Тази изключително трудна за решаване задача решихме да си поставим в този труд. Съзнавайки дълбочината на противоречията по широк кръг от разглежданите въпроси, се наложи да приведем значителен фактически (особено статистически) материал, взет от оригинални източници. В някои случаи цифрите са неточни главно поради различните подходи и бази, от които се е изхождало в статистическите институти на страните и даже при подготовката на годишните отчети на ООН и на РАО. Въпреки всичко стремежът е бил в него нагледно да се илюстрират съществуващите закономерности в развитието на световните икономически процеси. Доколко това ни се е удало, ще каже читателят.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|