"...Виж, има един втори пласт в негово величество човека, пластът, така да се каже, под официалния, естествения му пласт, говорили сме много с тебе за това, но ги го правиш в „Седмичник" най-често на езиково ниво, на говоренето в къщи, в кафенето, в кухничката, когато мъжът или жената, или компанията си пийнат, или когато се скарат - нали знаеш какви вулкани изригват, ти го въвеждаш тоя език, ако си въобразяваш, че до тоя момент съм ти бил само тайния сътрудник Перо Хайдуков и не съм следил много внимателно начина ти на описване на вестника, много се лъжеш. Значи, хашлашкият език остава, твоето си остава, но под това, в самата тъкан на текста трябва да се действа по-хитро, с недомлъвки, с намеци, подло, недоказуемо - ето ти конкретен пример, знаеш, че за един от лидерите на СДС-то се говори, че е бил явочник, знаеш ли какво е това явочник?
- Приблизително.
- Това е човек, в чиято къща, апартамент или кантора ченгетата си уреждат срещи със сътрудници, това е конкретно. И сега ние пускаме в "Денонощие" едно материалче, мога да го напиша аз, можеш и ти или който и да е друг - можеш да пишеш по тоя начин. Ето ти например заглавието: Еди - кой си е бил „явочник" комай, или Еди кой си е явочник може би и продължаваш под заглавието - из адвокатската гилдия се носи слух, че въпросният е предоставял квартирата си на ДС срещу заплащане. Той, разбира се, отрича, казва че е гаден слух, клевета, но кой и как да го провери, след като няма закон за отваряне на досиетата, а и да ги отворят, вече се знае, че половината са унищожени? Нещо такова, разбираш ли, нещо обтекаемо отвсякъде, нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света, цитират ти Сароян. Виж, Боренце, самият Исус Христос не е бил признат за пророк в собствената си родина, та някого от наште ли ще го признаят? Върви се тънко по народопсихологията, това е огромна, чудовищна, напълно неразорана нива, златна мина с неограничени по количество залежи, океан..."
Мнения за тази книга
Златина -София
Повярвайте ми няма по голям фен от мен на творчеството на Сашо Томов . Не съм пропускала нито една негова книга. Винаги ме е очаровала живостта и простотата на изказа му. " Четвъртата власт " обаче ме разочарова страшно. Вероятно в стемежа си да бъде по касова на моменти диалога и ситуациите избиват на безвкусица и простотия. Четейки го имах чувството че това е някаква компилация между бозите на Калчев ,дето ги пище на последък по две за лев и някакъв опит за касов роман.
Е да ако пътувате от София за Бургас , за да не си бодете очите с вестници или романи стил " Арлекин " може да се напънете да я прочетете, но за съжалине не си струва да отделя друго време.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |