Християнството от доста време виждало в Земния рай историческа действителност. Наслагвайки разказа от „Битие“ върху наследството на античната култура, то сътворило градината на насладите – съчетание от красотите на Златния век и Блажените острови. Земният рай разпалвал въображението на нашите предци – течение на векове църковните учени се питали какъв е бил ръстът на Адам и Ева, как двамата са прекарвали времето си, господари ли са били те над животните, какъв сексуален живот са водили.
Средновековието вярвало, че Земният рай, макар и недостъпен за хората, съществува някъде в Ориента, но после тези представи били изоставени. Тогава едни започнали да търсят отвъд океаните приказни страни, наподобяващи Едемската градина: така се стигнало до географските открития. Други пък се размечтали с нарастваща меланхолия за изчезналия Златен век и изгубения рай: това пък бил един от аспектите на Ренесанса. Ерудитите от ХVІ и ХVІІ в. се опитали да локализират мястото, където Бог бил създал „градината на насладите“...
Но ето, че доказателствата за еволюцията ги подтикнали да мислят, че началата на човешката цивилизация са несравнимо по-невзрачни. Изчезвала една мечта, но се заличавал и мрачният образ на Бога, обладан от гняв: след като човекът е плод на еволюцията, то и Бог едва ли го е наказал жестоко за извършеното от него прегрешение.
Жан Делюмо е член на Френския институт, професор в Колеж дьо Франс. След като разкри тревогите и страховете на западната цивилизация („Страхът в западния свят /XIV–XVIII век/“ и „Грях и страх“), както и техните лекарства („Да успокояваш и закриляш“, „Изповед и опрощение“), с тази книга той предприема ново духовно пътешествие, в което се опитва да възкреси мечтите за щастие на нашите предци.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |