Защото Ета започваше да забравя, а Ото започваше да си припомня.
Защото след всичките шейсет години Ръсел още накуцваше и продължаваше да я обича. Защото когато забравяш, всичко може да стане истина. И да решиш, че наистина нещо се е случило.
И защото никога не беше виждала океана.
Заради всичко това 83-годишната Ета нахлузва ботушите, нарамва пушката, пъха парче шоколад в джоба и тръгва по 3232-километровия път към океана – от уютния сегашен дом в затънтената канадска провинция назад, през планини от спомени и реки от надежди, до годините на глад, война и неукротима любов.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |