Нямам напълно ясна представа как се получи тази книга. Стартирах я, тласкан от много мотиви, много впечатления, много неща, които не мога лесно да характеризирам. Едно само е сигурно: това е книга за едно пътуване. Както всяко начинание е пътуване към някаква цел. И както всяко пътуване, което не ни довежда до това, което сме решили да постигнем, няма никакво значение. Важното е Пътят, а не постигането на целта.
И сега - по конкретно! Още като дете бях намерил едно тефтерче на тати, в което беше сложил на книга мечтата си да обиколи планетата. Не успя да го направи и аз винаги съм се чудил какво ли ще е да осъществя идеята му. Да погледна на света с неговите очи. Така че по едно време тръгнах на Запад по неговия път, но все не можех да го пропътувам докрай.
За по-лесно реших да следвам трасето му не наведнъж, а на части. Татевата посока от Сливен през Европа, че през Америка, че през Тихия океан, че нататък и нататък пак до Сливен.
Между другото американците имат такава дума: уестъринг! Т.е. да пердашиш на запад. От времето на тътренето през прерията, през индианските нападения, през планините. Додето водачът на кервана спре пред Тихия океан и няма повече как да продължиш нататък. Това пътуване няма никакво логическо оправдание. Просто слънцето върви на запад, и човек изпитва подсъзнателния стремеж да го догони. Сърбеж.
И ето че се оказах във Филаделфия и си мисля аз колко неописуемо различни са местата, които съм извървял до там. И описвам на моя приятел Карата, къде съм, що съм. И той ми казва по телефона: „Давай още! Ще ги пускам от време на време във вестника." Така че тази книга започва от Филаделфия, защото нямам никаква нужда да я прекомпозирам, и си върви по пътя на тати от Сливен на запад, и стига до Филаделфия, и кара нататък през Хавай, през Нова Зеландия, през Азия до которката ми срещу сливенския пазар, дето се оказа, че съм си загубил ключовете, и така нататък.
На запад! На запад!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |