Около 6 в. пр. Хр. легендарният китайски философ Лао-цзъ създава учението си и написва загадъчният философски трактат "Дао де цзин ‒ Канон за Пътя (Дао) и неговата блага сила (Де)". В Китай са се запазили безброй легенди, свързани с него ‒ той е обявяван за безсмъртен и светец, приписват му множество свещени текстове, някои дори твърдят, че е бил учител на Буда в Индия. Учението на Лао-цзъ е залегнало в основата на даоизма, една от трите господстващи религии в Китай. А трактатът "Дао де цзин", състоящ се от пет хиляди йероглифа, традиционно е смятан за първата философска книга в китайската история. Сред великите учители на човечеството (Платон, Буда, Зороастър, Питагор, Конфуций и т.н.) Лао-цзъ се откроява като най-странната и самобитна фигура.
Първият биограф на Лао-цзъ, великият китайски историк Съма Цян, живял през 2 в. пр. Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лао-цзъ (истинското му име е Ли Ер) най-вероятно е роден през 6 в. пр. Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г. пр. Хр.) в Цзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Чжоу. Там вероятно се среща с Конфуций. Получава прозвището „Лао-цзъ“, което означава „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“ (даоистите предпочитат втория вариант). На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао-цзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като „Канон за Пътя (Дао) и неговата блага сила (Де) – Дао де цзин“. Загадъчният и тайнствен образ на Лао-цзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция, Лао-цзъ е безсмъртен. Други са на мнение, че Лао-цзъ е напуснал Китай и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г. пр. Хр.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |