Един от дяловете на езикознанието е науката за думите, назована лексикология, букв. словознание. Предмет на нейното внимание е как възниква и се развива словният състав, какви формални и семантични промени изпитват домашните и заетите думи, каква взаимовръзка съществува между отделните словни единици. Лексикологични проблеми се разискват и изясняват в общи ръководства и в конкретни научни разработки, а техните резултати намират обобщение и практическо приложение в съставянето на речници, тоест в лексикографията. Настоящият лексикон има претенция да бъде нагледно практическо допълнение към теоретичните постановки на лексикологията и донякъде коректив на данните в лексикографските помагала, където най-вече етимологичната справка рядко е изчерпателна и невинаги достоверна. В него под формата на 357 речникови статии и с апарата на лексикологичните категории пред читателя се коментират конкретни въпроси, свързани с произхода и историята на част от думите в българския език. Обяснителните бележки черпят информация от постиженията главно на три други лингвистични области: етимологията, семантиката и словообразуването. Новото в концепцията за този лексикон е да онагледи деривационната взаимовръзка между коментираните в него думи. Словните гнезда дават възможност да се разкрие генетичната общност на привидно несъпоставими думи или на явно родствени, но семантично несъвместими словесни структури, напр. багета – бацили, батальон – абажур – дебат, биберон – бира, гладиатор – гладиола, автентичен – ефенди, губерния – кибернетика, изолирам – инсулин, консервирам – консерватория, олигарх – олигофрен, оскъден – скудоумен, суфле – суфльор, скандирам – асансьор – десант.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |