Вярвайки в изкушаващата възможност „адресът да създаде събитията", Руди Ступар непрекъснато променя местоживеенето си,
търсейки своята история. Периодичният поглед през малкия горен
прозорец, наречен „руски" (форточка, рус.), е само един кадър, но той
е съвсем достатъчен за Руди, за да разпознае някое ново „аз" и да
тръгне след него, отказвайки се от себе си. Важното е да се намериш
в колкото се може повече кадри. Останалото е работа на монтажа.
Но дали желанието да се изживее всичко това е оригинално, или е само
компилация от неща и събития, преживени от други? Дали Руди Ступар е само колекционер на чужди съдби или и колекционер на чужди
самоличности? С други думи, Руди Ступар ли е или писател? И кое от
двете е по-силно - това, което Руди тепърва трябва да постигне,
или онова, което никога не е успял?
Драган Великич (1953 з.) е автор, който повече от 20 години е на върха на
сръбската постмодерна белетристика. Самият факт, че от излизането на
първия му роман - Vid Pula (1988, награда Милош Църнянски), той шест пъти е
номиниран за най-престижната сръбска литературна награда НИН, говори
достатъчно за неговата проза. Автор е и на романите Астраган (1991), Хамсии
51 (1993), Северната стена (1995), Площадът на Данте (1997), Случаят Бремен
(2001) и Досието Домашевски {2003); на сборници с разкази и есета.
Книгите на Драган Великич са преведени на много езици. Името му присъства
във всички сръбски и чуждестранни антологии. Според критиците, а и според
читателите последният му роман Руският прозорец (награда НИН, 2007;
Mittleuropa Preis,2008) е най-доброто, което е създал. Преводът му на български
език е и първа среща на българските читатели с неговата проза.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|