"... Сега си давам сметка как в течение на годините у мен е възниквало едно определено предпочитание, което идва не толкова отвън - от чута музика или нещо прочетено - отколкото отвътре, като че ли в синхрон с пулсациите на кръвта. Това бе предпочитанието към всичко испанско. Защо - не можех да си обясня, нито разбирах кога се е формирало. Но то сякаш избухваше в момента, когато отнякъде прозвучаваха два или три тона фламенко - тъмни и възбуждащи, драматични и силни, но и неотвратими като Живота и Смъртта.
Отначало не си давах сметка, но през гимназиалните ми години майка ми го забеляза. И колчем по радиото прозвучаваха "тъмните тонове", тя се провикваше от кухнята: "Митко, Гренада!..." И аз оставях всичко настрана, за да изслушам популярната още тогава мелодия, изпълнявана обикновено от добър певец. Испания съществуваше! Испания нямаше начало и край. Тя криеше някаква тайна, може би влечение да извършиш нещо необикновено, да преживееш някакъв връх на удовлетворение. За душата, разбира се...
Испания бе несвършващият и безумно пъстър празник, в който човек е готов да потъне в забравата на смъртта или да се възроди за живот вечен - тя бе апогеят и блясъкът, и тъмата, и Слънцето!... Трудно бих обяснил това на... някой испанец.
За мен то изглеждаше като нещо реално преживяно. Но и онова, което бих могъл отново да преживея. Ала доста време бяхме живели с истината, че това е невъзможно. Подобно на всеки истински блян!..."
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |