РИКИ ПРИСТИГНА!
- Ех, колко дълго чаках Рики! Тя, моята братовчедка, живееше в един твърде далечен град и ние се бяхме уговорили да дойде на гости у нас през зимата. Но не дойде... Аз май се сещам защо майка й не я пуснала. Тихичко, на ухото, само на теб ще ти кажа: "Майка й се страхувала от нашите зимни щуротии". Но сега е друго -лято е! И ето, че Рики пристигна и то не сама, а с едно зайче. Щом се появи на входната врата, викна:
- Хайде, хайде, Кики, отиваме на море!
- На море?! А зайчето?... - попитах аз.
- Ще го оставим на баба ти. Тя ще го гледа. Хайде да тръгваме - и Рики бутна в ръцете на баба уплашеното зайче. - Зизо се казва. - После погледна строго зайчето и с наставнически глас каза: - Зизо, да слушаш баба!
Баба се засмя. Котенца и кученца й бяха поверявали внуците, а ето сега и заек... И ние хукнахме към морето. Запъхтени, пристигнахме на брега и започнахме да строим пясъчен замък. Но едва бяхме издигнали две високи кули, една вълна се втурна и ги грабна.
- Нахалница, нахалница! - развика се Рики.
- Знаеш ли?... Май трябва да строим по-далеч от брега - казах аз и пак се заловихме за работа.
И точно замъкът беше готов, гледаме, пристига баба със Зизо в ръце. Баба пусна зайчето и то заподскача право към замъка. Скок-подскок, скок-подскок върху зидове и кули и... замъкът се срути.
Погледнах Рики и смръщих вежди:
- Какъв невъзпитан заек!
- Ами! Много е възпитан даже! И умен! - отсече тя. Баба започна да се смее:
- Наистина е умен. Зизо ви показа, че пясъчните замъци лесно се срутват. Така е и когато възрастните правят неразумни неща...
- Сигурно е така! - прекъснах аз баба, която все гледаше да ме поучава и като стрела излетях към малкото дървено мостче. Рики ме настигна и, издавайки индиански вик, силно ме блъсна. Аз залитнах и се бухнах във водата. В следващия миг вече плувах - кучешката, разбира се. После и Рики цопна в морето и нямахме никакво намерение да излизаме, но баба... Ах, моята мила баба ни даде строг знак - нещо като дърпане на ухо - и ние се подчинихме...
Мнения за тази книга
Petrova -Varna
Прочетох приказката, която предлагате за обсъждане и макар, че мнението ми не се различава съществено от написаните до този момент и аз ще напиша моето.
Аз нямам достатъчно време да се занимавам с моята дъщеря и затова съм я поверила на майка си. Надявам се и тя, като бабата от приказката, използвайки добрия похват на играта, мъдро да възпитава внучката си.
Пепи
Simeon Dikov -Sofia
Приказката е весела. Смяхме се с моята малка внучка, като й я четох. Спомних си за моята баба, която се включваше в игрите на внуците си и може би затова много от нужното за живота съм научил от нея.
Сигурно и другите приказки от тази книжка са хубави, но е скъпичка.
Симеон
Todorova -Sofia
Днес прочетох приказката, която е поместена за обсъждане. Хареса ми това, че в разговора на двете малки палавници се намесва и баба им със своята мъдрост. Това значи, че авторката изразява положително отношение към възрастните хора, което е много възпитателно.
Утре ще отида да я потърся по книжарниците, за да я разгледам и ако ми харесат и картинките, непремено ще я купя за моята внучка.
Тодорова
Mihaela -Sofia
Здравейте господа,
Вчера купих за малката си дъщеря тази книжка и снощи й я прочетох. Тя слушаше с голям интерес и ми задаваше въпроси за зайчето и котето. Приказките са интересни и е важно, че по един непренуден начин е вплетена поука във всяка от тях. Имаме от същата авторка - Кристина Барбова - всичките приказки от поредицата "Най-добре е у дома", които по неповторим начин учат децата в родолюбие. Чудесно е това!
Поздравявам ви с прекрасната работа, която вършите с популизиране на книгата, но аз все още предпочитам да отида в книжарница и да пипна книгата преди да я купя, въпреки че съм компютъроманка.
Поздрави:
Михаела
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
