Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XIII век.
ФЕРНАН БРОДЕЛ - ЧЛЕН НА ФРЕНСКАТА АКАДЕМИЯ, ЕДИН ОТ НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ УЧЕНИ НА XX ВЕК, В „СТРУКТУРИТЕ НА ВСЕКИДНЕВИЕТО" ПОКАЗВА БЛЕСТЯЩ СИНТЕЗ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, СОЦИОЛОГИЯ, ФИЛОСОФИЯ И ИКОНОМИКА.
ВСЕКИДНЕВНОСТТА - ТОВА СА ВСИЧКИ ДРЕБОЛИИ, КОИТО ПОЧТИ НЕ ОСТАВЯТ ОТПЕЧАТЪК ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ СТЕСНЯВА НАБЛЮДАВАНОТО ПРОСТРАНСТВО, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ РАСТЕ ШАНСЪТ ДА СЕ ОЗОВЕШ В СЪЩИНСКОТО ОБКРЪЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЖИВОТ: ОБИКНОВЕНО ГОЛЕМИТЕ КРЪГОВЕ СЪОТВЕТСТВАТ НА ГОЛЯМАТА ИСТОРИЯ, НА ДАЛЕЧНАТА ТЪРГОВИЯ, НА МРЕЖАТА ОТ НАЦИОНАЛНИ ИЛИ ГРАДСКИ ИКОНОМИКИ. КОГАТО НАБЛЮДАВАНОТО ВРЕМЕ СЕ СТЕСНЯВА И СВЕЖДА ДО ДРЕБНИ КЪСОВЕ, ОСТАВА ИЛИ СЪБИТИЕТО, ИЛИ СЛУЧКАТА; СЪБИТИЕТО СЕ ИЗЖИВЯВА И ПРИЕМА ЗА НЕПОВТОРИМО; СЛУЧКАТА СЕ ПОВТАРЯ И ПОВТАРЯЙКИ СЕ, СЕ ПРЕВРЪЩА В ОБОБЩЕНИЕ ИЛИ ПО-ТОЧНО В СТРУКТУРА. ТЯ ЗАВЛАДЯВА ВСИЧКИ ЕТАЖИ НА ОБЩЕСТВОТО, ХАРАКТЕРИЗИРА ПОВТАРЯЩИ СЕ БЕЗ МЯРКА НАЧИНИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ И ДЕЙСТВИЕ.
ТАЗИ КНИГА Е ДЪЛГО ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ УЛЕСНЕНИЯТА И НАВИЦИТЕ, С КОИТО СЪВРЕМЕННИЯТ ЖИВОТ НИ ЗАСИПВА. В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ТО НИ ОТВЕЖДА НА ДРУГА ПЛАНЕТА, В ДРУГА ЧОВЕШКА ВСЕЛЕНА. РАЗБИРА СЕ, БИХМЕ МОГЛИ ДА ОТИДЕМ ВЪВ ФЕРНЕ ПРИ ВОЛТЕР И ТЪЙ КАТО МЕЧТИТЕ СА БЕЗПЛАТНИ - ДА БЕСЕДВАМЕ НАДЪЛГО С НЕГО БЕЗ ОСОБЕНИ ИЗНЕНАДИ. В ИДЕЕН ПЛАН ХОРАТА ОТ XVIII В СА НИ СЪВРЕМЕННИЦИ: ДУХЪТ И СТРАСТИТЕ ИМ СА ДОСТА СХОДНИ С НАШИТЕ, ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ЧУЖДЕНЦИ. НО ЗАДЪРЖИ ЛИ НИ НЯКОЛКО ДНИ ПРИ СЕБЕ СИ ГОСПОДАРЯТ НА ФЕРНЕ, ВСИЧКИ ПОДРОБНОСТИ ОТ ВСЕКИДНЕВИЕТО, ДАЖЕ ГРИЖИТЕ ЗА СОБСТВЕНАТА МУ ЛИЧНОСТ, ЩЕ НИ ИЗНЕНАДАТ. МЕЖДУ НЕГО И НАС ЩЕ НАСТЪПИ СТРАХОТНО ОТДАЛЕЧАВАНЕ: ВЕЧЕРНОТО ОСВЕТЛЕНИЕ, ОТОПЛЕНИЕТО, ПРЕВОЗЪТ, ХРАНАТА, БОЛЕСТИТЕ, ЛЕЧЕНИЕТО... ЗНАЧИ СЕ НАЛАГА ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ ДА СЕ ОТЪРСИМ ОТ ОБКРЪЖАВАЩАТА НИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ДА НАПРАВИМ ПОЛЕЗНО ПЪТЕШЕСТВИЕ НАЗАД СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА СТОЛЕТИЯТА, ЗА ДА ПРЕОТРИЕМ ЗАКОНИТЕ, ПРИКОВАВАЛИ СВЕТА ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО В ДОСТА НЕОБЯСНИМА НЕПОДВИЖНОСТ ЗА СМЕТКА НА ФАНТАСТИЧНОТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ, КОЕТО Е ТРЯБВАЛО ДА ПРЕЖИВЕЕ.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |