Класическата литература присъства по-явно или по-скрито, в по-голяма или в по-малка степен, в литературата и културата на всеки европейски народ. Настоящият преглед няма претенцията да обхване в най-големи детайли и подробности процеса на приобщаване на българина към нея - това не позволява преди всичко скромният обем, който по начало бе определен за класическата литература в панорамата на цялостния преглед на превода.
Основните щрихи, очертаващи портрет - може би не абсолютно точен, но сигурно не неверен - са:
- четири исторически периода
- от 1800 г. до Освобождението;
- от Освобождението до Първата световна война;
- между двете световни войни;
- след Втората световна война;
- и осем най-важни автора:
- Омир, Езоп и тримата велики трагици Есхил, Софокъл и Еврипид за гръцката литература,
- Вергилий, Хораций, Овидий - за римската литература.
Към повечето статии е приложена подробна библиография. Заключителните размишления засягат и историята на обучението по класически езици у нас — т.е. подготовката на бъдещите преводачи - и правят опит за обобщение на тенденциите в пет общи за всички периоди характеристики.
Два индекса - на преведени частично или изцяло антични автори и на преводачите - дават и допълнителна хронологическа информация. Новите и преиздадените преводи след 1995 г. са представени в отделен списък. И той ориентира в посоките на новите интереси и предпочитания. Една от тях е в посока значително и качествено попълване на преводното представяне на някои автори, преди всичко Аристотел. Другата е все по-настоятелното обръщане към литературата на Средновековието - латиноезично и византийско, чието популяризирането става чрез сборници, антологии и нови поредици като „Архив за средновековна философия и култура". Преводи от латински и старогръцки намират място не само в традиционните медии, напр. в „Литературен вестник" или новия „Прометей" (кн. 1, 99): в ход е създаването на Интернет страница за успоредно представяне на латински текстове и техните български преводи.
И в моментите на приспособяване към новите условия класическата литература, словесността на гръцки и латински, не губи стойност. Защото тя разполага с вече доказано от хилядолетията предимство пред режими и икономики: надживява ги.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |