Публикуваните в сборника текстове (поединично и в съвкупността си) показват картина (много близка до невъзможната обективност) на руското емигрантско присъствие в България през 20-те - 40-те години на ХХ век: представени са моменти от присъствието на руската литературна емиграция в България и отношенията между емигранти, емигрантски организации и българското общество и власти; портретувани са отделни представители на емигрантската интелигенция; като самостоен изследователски обект са обхванати може би най-важните източници – емигрантските периодични издания. Осветляват се не само отделни аспекти от културата и духовния живот на руската емиграция, но и особеностите, различните измерения на диалога й с културата на приемащата страна. Основният сюжет на това колективно изследване може да бъде определен и така: възможността – или невъзможността – за руско-българско междукултурно общуване (диалог). С това трудът се включва и в размисъла за характера на българската култура, за потенциите й да усвоява чужди норми и образци, без да губи себе си.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |