За пръв път тук са показани образци на великденско-пролетни картички от Третото българско царство.
Поздравителната картичка е предназначена
да бъде изпратена, получена, прочетена, разгледана и...
забравена. Получателят може би след това я е изхвърлял, както е и ставало. Поводът на изпращането, а
също и чувствата между изпращач и получател, често
са натежавали на везните. И вместо в коша, тези красиви изображения, придружени с мили и сърдечни привети
са били запазвани като скъп спомен.
Липсата на какъвто и да е интерес към тях досега е нанесла непоправим удар - проучването или събитието на картички става все по-невъзможно поради
изчерпването на техните местонахождения. Още преди
1989 г. повечето такива картички поради не особен интерес към тях са били изхвърляни, а след тази дата
(ново стари сгради в София смениха собствениците
си. Новият притежател, ако не събори новопридобитата къща или апартамент, то първата му работа е да
ги осъвремени и да изхвърли на боклука хартиите и мебелите на предшественика си. Цял един пласт на интимност и на веществен знак за едно отминало време
отива в небитието. Междувременно обаче намесата в
интернет търговията и на български Колекционери, вещи в нея, доведе до износа на подобни честитки на
Запад, в САЩ или в Русия.
Част от най-добрите образци на великденски картички, останали в България, са репродуцирани в тази
книга, в която за пръв път визуално са показани вкусовете и предпочитанията на не едно отминало в небитието поколение българи.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |