"Навярно трябва да се хиперболизира образът на света, за да разберем колко е дълбока тинята, която газим – като се започне от по-далечната история, мине се през застоялите мочурища на лелеяното „зряло социалистическо общество” и се стигне до днешното нерадостно риалити шоу. По същия начин на нивото на междуличностните отношения. Толкова наслоени щампи, толкова стереотипи ни сковават – и той: направо с чука, всичко ще разбива. А всъщност май просто му се ще да го обичат и да му се възхищават. Става въпрос за главния герой от романа „ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ” – който впрочем се казва Борис Роканов, но не бива да го бъркаме с автора.
Невероятна смесица на класически разказ с обрати от ежедневната реч, сред които току се пръква някоя алюзия от световната литература или гангстерска история, реално разпознаваеми лица се забъркват във фантасмагорични авантюри, убедителни именно със своята абсурдност.
Смешното изскача от самите ситуации, сякаш точно там, където най-малко го очакваш, често пъти резултат от общоприета баналност, на която никой до момента не е обръщал внимание.
Аз не съм див, но мнението на хората е такова – казва героят Боби в Книга първа „ДЕМОНИ” от романовата трилогия „ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ”.
Светла Кьосева, в. „Литературен вестник”
„Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“ е прекрасна история за хора. Всъщност това е тайният свят на всеки човек. Дочути в детството думи, неясни действия, необясними обрати – всичко, което едно дете събира в себе си и навързва в страшно-смешната приказка ЖИВОТ.
И пак, докато четях книгата, си помислих, че добрият автор е дете. Завива се вечер през глава и остава насаме със своите странни играчки – спомените. Остава сам в онова място, наричано минало... което всъщност ни е нужно в настоящето. И някаква носталгия ме обзе, тъга... Посмях се... Прииска ми се пак да съм малка.
Това ще направи и с вас „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“.
Мария Станкова
"...Вече 12 часа Борис Роканов ме возеше от Дуранкулак до Пловдив и аз не му се ядосвах. Бъбрехме си. Казах, че всички важни за мен и моето поколение поети издадоха романи, всички без Роканов – и до края на това дълго пътуване (два дни!) го навивах да напише роман.
И той го направи! Какво стана, какво се получи? Нищо повече, освен градиозен роман в не знам вече колко части. Замисълът на автора е грандиозен, а първата част вече е факт... Нарича се ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ (Книга първа: ДЕМОНИ). Купете я и ако съжалите след прочита, лично аз ще ви върна парите.
ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ е снимка, което потвърждава убеждението, че великите произведения започват и свършват внезапно. Ще видите, аз не лъжа."
Тома Марков
„Боре, не си лирик ти, сбъркал си музата! С такова вродено чувство за хумор, направо ще ми изядеш сатиричния хляб :))))”
Ivailo Dimanov
(Пост във Фейсбук, без разрешението на автора)
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |