Нямаме за цел, а и не бихме могли в един кратък предговор да представим пълно научната дейност на нашата многоуважавана юбилярка - това трябва да стане на друго място, с необходимата изчерпателност и отговорност към историята на българската фолклористика и етнография. Библиографията, поместена в настоящия сборник, дава добра представа за фактологията и хронологията на тази дейност. Ще добавим само, че Ст. Стойкова четеше и лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски", беше научен секретар на Етнографския институт с музей, заместник-директор на Института за фолклор, ръководител на секция „Фолклор" в Етнографския институт и на секция „Словесен фолклор" в Института за фолклор, член на научни съвети и на Висшата атестационна комисия. Ст. н. с. I ст. Стефана Стойкова е носител на международната награда „Йохан Готфрид Хердер".
За да поздравим по подобаващ начин учения и човека Стефана Стойкова по случай нейния юбилей, ние поканихме за участие в сборника всички колеги, които са работили с нея в секциите „Фолклор" в Етнографския институт и „Словесен фолклор" в Института за фолклор, както и в други секции на Института за фолклор по времето, когато тя беше негов заместник-директор. Бяха поканени колеги от други институти на БАН, от университети, фолклористи от чужбина, които са си сътрудничили с нея под една или друга форма. Предвидено беше и място за нейните докторанти. Не всички поканени имаха възможност да се отзоват с написана за случая работа, а от друга страна, вероятно не всички, които са имали искрено желание да участват в сборника, са били поканени. За съжаление, това е неизбежно при необходимостта от предварително съобразяване с ограничения от всякакъв характер.
В резултат пред вас е сборник, който включва 30 статии и подробна библиография на трудовете на Стефана Стойкова. Нарекохме го „Фолклор, традиции, култура" и й го посвещаваме с искрено уважение, признателност и обич. Сборникът е твърде разнолик - и по съдържание, и по приложените изследователски методи. Надяваме се това да е негово достойнство, а не недостатък. Като се опитват, в различна степен, да влязат в диалог с идеи и разработки на юбилярката, авторите представят всъщност разнообразието в българската хуманитаристика, привлекателното съчетание на приемственост и нови търсения в съвременното народознание. Разглеждат се теми от теорията и историята на фолклористиката, битието на фолклорните образи, мотиви, жанрове в променящ се културен контекст, съвременни фолклорни прояви, въпроси на колективната идентичност, наблюдения върху културата и самосъзнанието на българите в чужбина, народната религиозност, етно-лингвистични въпроси и др.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |