Това не е просто книга за миналото. Това е разказ, който ни среща с живота. С разсъждения за корените, за детството, за младостта, за наслоенията и паметта, за премълчаното време, за невъзможната свобода, за неосъществената любов. На втори план се развива драматургията на сценарий за игрален филм, който Ваня Жекова снима по действителен случай. Героят на филма преминава през концентрационни лагери, политически отделения на затвори, изселвания и преследване. Старините му са белязани с клеймото на доносник. Като контрапункт на страшните събития се описват красиви мечти и картини. Оцелелите все още имат шанс да получат признание, уважение и съчувствие; а мъртвите – своята тишина.
Прозата на Ваня Жекова е дълбоко изстрадана и задълбочена. Едновременно с това тя е модерна, поетична и сюрреалистична, в най-хубавия смисъл… Желая й успех!
Александър Томов, писател и драматург
Текстът е много силен, без словесни еквилибристики. Има вътрешен заряд, динамика. Разказва се и се чете на един дъх. Книга за филма?!? За първи път се натъквам на такъв странен жанр. Кой би се сетил. Звучи необичайно, новаторско! Много ми харесаха преходите днес–някога, някога–днес. Силно съм впечатлен от таланта и от умението на авторката да трансформира болката в творческа енергия.
Ивайло Диманов, поет и журналист
„Откровено за Айфеловата кула” е спонтанна и емоционална книга. Изчистен стил, стегната реч, отношение към експеримента. Съчетаването на сценарий – режисьорска книга с литературен текст, е интересно и показва огромните разлики между литературата и сценарното писане. Самият факт, че звучи накъсано, фрагментарно след известно осмисляне се превръща в достойнство. Подчертава се много точно подсъзнателната мотивация на героинята.
Мария Станкова, писател, сценарист
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |