Съвременната наука отново търси своята цялост. Глобализиращият се свят предполага едно завръщане към енциклопедичността в новата съвременна форма - интердисциплинарния подход, запълване на белите петна между клоновете на знанието.
Проф. Стефан Карастоянов от десетилетия сякаш е предусетил това. Неговата политическа география всъщност цели сливането на подходите - констативно географският и екзистенциално-пространственият. В трудовете му диша представата за единността на един свят, в който природата е човешко обиталище, а човекът - разумен знак на присъственост в нея. Историята е не само памет за случилото се, но и атлас на наследения и променящ се облик на пространствата. Хуманизирането на земната твърд и дехуманизацията й чрез разделението, митологията и реалността за единствения предоставен дом на човека - всичко това е достояние на наблюдателността, чувствителността и научната достоверност, които познаваме у проф. Карастоянов.
На шейсет години човекът се обръща назад, за да огледа стореното. За истинския учен шейсетте години са време на най-зрялото начало, за нови предизвикателства на ума, за трудно постигнатото спокойствие на съжденията.
Ей, Кара! Релефът на житейската география тепърва се очертава. Желая ти плодотворен път в нея.
Боян Биолчев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|