Монографията е посветена на онтологико-гносеологическите самобитни специфики на българската философска история, която, „центрирана" чрез идеите на Димитър Михалчев, е същностно свързана със западноевропейската и руската философия и по този начин е органична част от европейската традиция. Основен концептуален замисъл е осъществяване на прехода от изучаването на формирането на българските философски традиции към тяхното възпроизвеждане като актуален инвариант, в който се пресичат универсалното и националното, глобалното и регионалното.
Димитър Цацов, ст.н.с., д.ф.н. в Института за философски изследвания при БАН, работи в областта на историята на философията, онтологията, гносеологията, социалната философия. Автор е на десетки студии, статии, монографии, от които по-важните са: „Кантовите идеи в България" (1993), „Към теорията на философската история" (1994), „Към историята на презентационизма" (1994), „Между натурфилософията и онтологията" (1995), „В търсене на самобитното" (1996), „Критическата школа Фриз-Нелсон-Торбов" (1999), „Дебатът психологизъм-антипсихологизъм" (1999 - 6 съабт.), „Философският път на Димитър Михалчев" (2002), „Източноевропейска философска школа. Презентационизмът в Русия и България" (2003) и др.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |