Котката на Шрьодингер – субатомен памфлет в реално време“ е книга, която трудно може да бъде отнесена към конкретен литературен жанр - текстовата форма е по-скоро лирично-есеистична.
В нея един от най-ексцентричните персонажи на квантовата механика, котката на Шрьодингер (1), размишлява на глас, лирично, над шизофреничното си състояние. Затворено от Шрьодингер в кутия с летален механизъм съдържащ атомно ядро в период на полуразпад и отрова, котето, поради липса на алтернативи, е изпълнено с мазохистична любов към безпощадния си създател. То знае, че е част от мисловен експеримент, в който съдбата му е свързана със състоянието на полуразпадналото се атомно ядро. Докато кутията е затворена и наблюдателят не вижда развитието на събитията в нея то е ни живо – ни умряло.
Парадоксалната ситуация на котето, (което само по себе си е само една парадоксална мисъл на един учен) го подтиква към самоанализ на много различни нива. Оказва се, че състоянието на междинност и неопределеност има своите предимства. Отпада отговорността да се вземат решения, отваря се пространство за реторични игри и смесвания на полови, културни, политически, езикови и расови различия в идентичността. Вътрешните конфликти се появяват отново едва при случайната конфронтация с външни наблюдатели изискващи от котето да заеме конкретна позиция. Но диалозите с тях също така му помагат да достигне до новo, съществено прозрение: усещането за право на личен избор и мнение е илюзорно. Всичко зависи от състоянието на атомното ядро в механизма. При тези обстоятелства котето е просто един киборг, сливащ биологични и механични компоненти в една система. Спасение или изход за него може да има само ако системата се отвори.
(1) Котката на Шрьодингер е мисловен експеримент от квантовата механика, представен от Ервин Шрьодингер през 1935 г., с цел да покаже, че пренасянето на понятия от квантовата механика в макросистемите, например обекти с размерите на котка, създава неочаквани проблеми. Според класическата физика, подлежаща основно на законите на Нютон, един обект от макроскопичния свят може да се намира само в едно от множество възможни състояния, а не в няколко състояния едновременно. В квантовата механика, за разлика от класическата физика, една частица може да се намира в няколко състояния едновременно.
Авторката на текста - Милена Г. Николова е родена в София, но детството ѝ се разделя между България, Германия и Швейцария. Текстовете ѝ са триезични – на български, немски и английски. Завършва американистика и скандинавистика в университета „Хумболт“ в Берлин и работи като журналист и кореспондент за съвременно изкуство, по-късно и като преводач и постпродуцент на игрални филми. От тази комбинация произхожда и особеният ѝ интерес към интердисциплинарното смесване на изкуство, литература, културни теории и медийни науки. Милена Г. Николова живее и работи в Берлин.
Творбата представлява симбиоза между текст и илюстрации - дело на артистичното семейство Виктор Мухтаров и Тита Койчева, които неочаквано добавят към професионалните си рисунки и тези на малкия им син Сава.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |