Кръстоносните походи винаги са били приемани като вълнуваща проява на ентусиазма на нациите, като вълна на духовен мистицизъм, надхвърляща границите на времето, като върховна лудост на Историята. Векове наред за тях са написани хиляди книги, но единици са тези от тях, които наистина успяват да опишат грандиозната фреска на историческите събития и най-точно и обекткивно да ни представят легендата за Кръстоносните походи като логичен етап от спиралата на човешката цивилизация.
Представяме ви трета част на първия том от уникалния тритомен труд на френския историк Рене Грусе – История на Кръстоносните походи и Иерусалимското кралство. Неговата книга е световно призната като едно от най-задълбочените, аналитични и достоверни изследвания за епохата на Кръстоносните походи, една истинска енциклопедия, изобилстваща със събития, факти и личности, но написана така, че се чете на един дъх. Историците и изследователите определят труда на Рене Грусе като „най-известната история на Кръстоносните походи, написана през 20 в.“. Тритомната книга на Рене Грусе История на Кръстоносните походи и Иерусалимското кралство е удостоена с Голямата награда „Гобер“ на Френската академия. При връчването на наградата Академията поздравява Грусе със следните думи: „Вашият труд е от изключително значение за изучаването и изследването на източните култури, на похода на Запада срещу Изтока, на сблъсъка на културите на християнството и исляма“.
Том І, Част ІІІ
АНАРХИЯТА НА МЮСЮЛМАНИТЕ
И ФРАНКСКАТА МОНАРХИЯ
† Провансалците в Ливан – основаването на графство Триполи †
† Боемон, Танкред, Роже от Антиохия и селджукските владетели.
Създаване на княжество Антиохия и графство Едеса †
АНАРХИЯТА НА МЮСЮЛМАНИТЕ
И ФРАНКСКАТА МОНАРХИЯ
† Провансалците в Ливан – основаването на графство Триполи †
† Боемон, Танкред, Роже от Антиохия и селджукските владетели.
Създаване на княжество Антиохия и графство Едеса †
Рене Грусе
(1885–1952 г.)
Рене Грусе, известният френски историк и ориенталист, завършва история в Университета на Монпелие. Той започва своята университетска кариера, посвещавайки се на азиатското история и изкуство. След края на Първата световна война, в която той участва и дори е ранен, Грусе преподава история и география в École des Langues orientales (Институт по ориенталски езици) в Париж. През 1925 г., е назначен за уредник на Музея „Гиме“ – най-авторитетният музей за източни изкуства в Париж.. На по-късен етап в кариерата си Грусе заема различни длъжности в École des sciences politiques (Института за политически науки), след 1933 г. започва работа в музея „Сернуши“ – вторият по значимост френски музей, посветен на азиатското изкуство, а след това се връща в музея „Гиме“ като главен уредник. През 1946 г. е избран за член на Френската академия. Грусе умира през 1952 г. на 67-годишна възраст в Париж.
Рене Грусе е автор на множество трудове, сред които най-известни и най-издавани до наши дни са: Histoire de l"Asie (История на Азия, 1921–1922); Le Réveil de l"Asie (Възходът на Азия, 1924 г.); Histoire de la Chine (История на Китай), La Chine et son art(Китай и неговото изкуство), Philosophies indiennes (Индийски философски школи), L"Empire mongol (Монголската империя, 1941 г.), L"Empire des steppes (Империята на степите, 1929 г.) et L"Empire du Levant (Империята на Леван,1929 г.), Histoire de l"Extrême-Orient (История на Далечния Изток, 1929 г.), Sur les traces du Bouddha, Tableau du VIIe siècle bouddhique (По стъпките на Буда – картина на 7 в., векът на будизма), Les Civilisations de l"Orient (Цивилизациите на Изтока, в 4 тома), Histoire des croisades et du royaume franc de Jérusalem (История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство в 3 тома, 1934–1936 г.), Histoire d"Arménie (История на Армения, 1947 г.) и Bilan de l"Histoire (Равносметка на историята, 1946 г.).
Ранните трудове на Грусе са фокусирани върху историята и културата на Изтока; неговите публикации включват изследвания на китайското изкуство и монголите, както и трудове в областта на културната и религиозната история на Изтока.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |