"ЗАБРАНЕНО Е ДА СЕ ЗАБРАНЯВА":
този парадокс е красноречив за съвременното общество, в което бащиният
образ се обезсилва, авторитетът на бащите клони към залез, а майките се
страхуват, че са твърде авторитарни.
Впрочем, житейският опит и клиничните наблюдения сочат, че детето се
нуждае от ограничения, за да се изгради.
Поведението на родителите, които не дръзват да кажат "не", води след
себе си до загубата на ориентири, вместо да служи на възпитанието.
• ЗАЩО ЗАБРАНАТА Е НЕОБХОДИМА?
• КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ ОТКАЗВА?
. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ НАКАЗВА И КАК?
• КАК ДА СЕ РЕАГИРА СПРЯМО НАРУШЕНИЯТА?
• КАКВО ДА БЪДЕ ОТНОШЕНИЕТО СПРЯМО СЕКСУАЛНОСТТА?
Д-р Патрик Деларош, детски психиатър и психоаналитик, отговаря на горните
въпроси, които много майки и бащи си задават, без наистина да се осмелят да ги
формулират. Като определя ролите и функциите на всеки спрямо забраната, а
така също и нейната необходимост, д-р Деларош пледира за възпитание, което да
се отличава с твърдост и постоянство, но без да злоупотребява със суровост.
Защото - нали единствено подобно възпитание е в състояние да помогне на
детето по-късно да се позиционира в обществото на задължения и на принуди?
Това припомняне би следвало да снеме чувството за вина от много родители
- жертва на (понякога) зле интерпретирани психологически концепции.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |