Съвременните дискусии по правата на малцинствата и постигнатите международни договорености показаха, че е невъзможно да се даде общоприемливо определение на понятията „малцинство", „етническа общност", „етнокултурна група" и други в този порядък. Тълкуването им неизбежно се влияе от различията в интересите и подхода на отделните държави, от исторически оформилата се специфична етнокултурна ситуация в съседни дори страни, от степента на демократичност на управлението, от правовата уредба, от традицията при решаването на националните проблеми и т.н. Именно сложността на проблема е причина и Комисията по правата на човека към ООН да отхвърли идеята за точно дефиниране на тези понятия, а международните договорености, постигнати в Организацията на обединените нации по правата на човека и Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа по човешките измерения, да се отнасят единствено до конкретни въпроси за малцинствата.
В Устава на ООН и всички международни документи по проблемите на малцинствата се поддържа становището, че въпросът за правата на лицата, които принадлежат към малцинства, може да намери универсално разрешение единствено в рамките на въпроса за правата на човека, а не чрез признаването на колективни права по общностноопределящ признак. Тази позиция беше потвърдена от представителите на 28 европейски държави на проведената през декември 1992 г. в Атина среща на Европейския конгрес по правата на малцинствата и народите. В приетата декларация се подчертават задълженията на малцинствата по отношение на лоялността към страната, чийто граждани са те, както и задължението правата и положението на малцинствата да се разглеждат свързани със зачитането на териториалната цялост и суверенитета на държавата.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|