Като част от православната богословска култура, житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст. С литературното движение метафрастика блажени Симеон Метафраст (Х в.) налага тази творческа позиция заедно със стремежа да се предава духовната правда без измислици и да се постига все по-високо художествено въздействие на четивата.
Книгата е продължение на предишните изследвания „Метафрастика" (1997) и „Евтимиева метафрастика" (1999). В началото житието за св. Антоний от Атанасий Александрийски, епитафията за св. Василий от Григорий Богослов и техните старобългарски преводи са представени като пораждащи модели на агиобиографския метод в православния славянски свят. Върху преводаческия и авторския опит на българския „Златен век" при цар Симеон Велики израстват писателите житиеписци в Киевска Русия и Сърбия. Книжовниците от Великото княжество Литовско и Московска Русия продължават да се учат от авторитетните старобългарски книги (IX—Х век), от новите естетически търсения в Атон и Търново от XIV век. Текстологическите наблюдения върху съчинения на Епифаний Премъдри, Пахомий Логотет и техни подражатели разкриват православния престиж на славяпоцентричната българска традиция от Плиска, Велики Преслав, Охрид, Света гора Атонска и Търново.
След обобщаващо заключение в „Притурки" се печата Вилнюският препис на житието за св. Сава Сръбски от Теодосий Хилендарец. Като своеобразно допълнение на труда, завършващ трилогията за агиобиографа Симеон Метафраст, публикуваме специално написаните отзиви на акад. Юрий Константинович Бегунов за предходните ни монографии.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
RSS |