В труда над книга II са внесени известни промени по жанр, по тематика и по авторство. Те се наложиха от собствения ни опит в съставяне на първата, а също и в зависимост от въпросите, очакванията и препоръките на читателите й, както и от самите интервюирани.
Удивлението ни още в началото на проекта, че поканените за интервю в минимум случаи отказваха участие, на втория етап бяха сведени до нула (с изключение на двама, не успели да спазят издателския срок). Оказа се, че - вече наша твърда констатация - активният слой български граждани сякаш бяха подготвени, да не речем очаквали поканата ни. Можем мимоходом да споменем, дето някои биха се поколебали дали с техните саморазкрития няма да бъде злоупотребено с цел политическа. Но издадената вече книжна тухла всякак ги е успокоила, че в актуалната атмосфера на компроматна война ние сме просто събирачи на житейски истории, които един ден трябва да обслужат изследването: как се е живяло през визираните години.
Още преди началото на нашата акция бяхме заявили, че стремежът ни с да осъществим пъзел от автобиографични свидетелства по възможност най-разноцветен и многогласен, без преднамереност. Наистина никой читател не ни упрекна за избора ни, който се състоеше в следното: членовете на екипа предлагаха „интересни хора". Тоест - професионалисти във всякаква област, съвременници със свой опит и принос в българското битие; обсъждахме имената им, приетите, а и приели да говорят нерядко впоследствие ни изненадваха било с неочаквано задълбочен или цветист, било с някак официозен, доста равен изказ. Нищо, не отхвърляхме недотам оригиналните свидетелства, нали отговарят на изискването „пъзел". Така всъщност историята се населва с хора.
Странното беше (установихме го при контакт с публика), че тя не винаги вярваше на критерия при подбора ни; случваше се да го приеме като „елитарен". Въпрос на мнителност, за която носят вина честите медийни опити за манипулиране на общественото мнение. Факт е обаче, че правдивите, но и понякога автоцензурирани изяви на сто и десетината участници в двата документални тома няма как да претендират за определението „статистическа извадка", макар честичко някои социологически анкети да биват аргументирани също от свидетелствата на трицифрен брой респонденти. Каза се: не претендираме. Предлагаме просто човешки автоживотописи.
С оглед на тази задача освен съвременници и дейци из различни обществени слоеве през периода, решихме да се обърнем с нарочно внимание към още една част от българите, които досега не бяхме канили: участници в новата вълна на емиграция сънародници, предимно младите, но вече с опит, с позиция, със собствен глас по проблема „тук и там".
Наистина неправомерно, чак неумно е да делим нацията си на тукашни и сякаш отчуждени - проблемът е съвсем индивидуален, с дълбока историческа традиция: гурбетчийството, практикувано от предците ни с векове, насилствено прекратена за едно полустолетие, пред което трябваше да се докаже, че всеки наш поданик добрува в НРБ, понеже нямаше как да избяга от доброто си.
Разбира се, установяването на контакти с нашите сънародници из чужбина съдържаше определена трудност. Тяхното обикновено благожелателно участие мъчно можеше да заприлича на диалог; неколцина предпочетоха просто монолога като автобиографичен разказ или спомени. Благодарим им нарочно - те нямаха никакъв личен интерес! А всяко от техните свидетелства носи много познание за глобализиращия се свят, за проблемите им, които утре ще станат и наши тук.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|