Когато някой мъж пристъпва към непозната, то е, за да й каже нещо хубаво. Дали съществува такъв мъжки камикадзе, който би спрял жена, за да й подхвърли: „Как може да носите подобни обувки? Пръстите ви са като на съветска лагеристка. Срамота, вие сте истински Сталин за вашите крака!“. Кой би казал това? Със сигурност не Франсоа, благоразумно избрал страната на комплиментите. По-късно се опитваше да обясни най-необяснимото нещо – вълнението. Защо бе спрял точно нея? Ставаше въпрос най-вече за походката й. Усещането бе за нещо ново, почти детско, нещо като рапсодия на коленете. От нея се излъчваха трогателна естественост и такова изящество в движенията, че той си помисли: това е точно жена, с каквато бих искал да замина за уикенда в Женева. Тогава събра цялата си смелост – в този момент му се щеше да бъде дори по-голяма. Най-вече защото за него това наистина бе първи път. Двамата се срещаха тук и сега, на този тротоар. Напълно класическо навлизане в същността на темата, често обуславящо началото на неща, които впоследствие не са толкова класически. Натали изгубва любимия си съпруг и сърцето й се превръща в крепост, в която и най-блестящият прелъстител не може да проникне. А ако човекът, който вехне по Натали, не е прелъстител, не е блестящ, не може да се похвали с никакви забележителни качества, но притежава вродена деликатност?
Фоенкинос постига невъзможното: написва сантиментален роман, който ни кара да се усмихнем и да се замислим. Диалозите, ситуациите са пикантни и… деликатни (в. „Фигаро”).
Давид Фоенкинос (р. 1974 г.) е сценарист и писател, автор на девет романа, пет от които вече са преведени на български. „Деликатността“, излязъл през 2009 г., бе отличен с десет литературни награди и преведен на повече от двадесет езика. Заедно с брат си, Стефан Фоенкинос, през 2011 г. адаптира романа и за киното, като главната роля е поверена на Одри Тоту.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
