Ирландският писател Джеймс Джойс е роден на 2.II.1882 г. в дъблинското предградие Ратгар. Бащата му е дребен собственик и убеден привърженик на лидера на движението за самоуправление на Ирландия Парнел, а майка му – ревностна католичка. Джойс учи в Клонгоус, един от елитните йезуитски колежи в Дъблин, където спечелва няколко колежански награди. Поради финансови затруднения семейството непрекъснато се мести във все по-мизерни квартири и квартали. През 1898 г. Джойс постъпва в Дъблинския университет, а след като го завършва, заминава за Париж с намерението да учи медицина. Майка му умира и той е принуден да се върне в Дъблин. Следват години на изгнание, в които се появяват най-известните му произведения: стихосбирката “Камерна музика”, сборникът с разкази “Дъблинчани”, “Портрет на художника като млад”, “Одисей” и “Бдение над Финеган”. Умира в Цюрих на 13.I.1941 г. на петдесет и девет годишна възраст от перфорирана язва.
Действието в най-известният му роман “Одисей” се развива в един-единствен ден - 16 юни 1904 г. Сред изследователите и почитателите на Джойс той е известен като Блумсдей, по имената на главните герои: Леополд и Моли Блум. Това означава, че през юни 2004 г. ще се чества стогодишнината на Блумсдей.
ИСТОРИЯТА НА “ОДИСЕЙ”
От 1914 до 1921 г. Джойс пише романа, който започва да се публикува на части в литературни списания. През 1919 първите пет епизода излизат в лондонския “Егоист”, където редакторка е Хариет Шоу Уийвър, голяма негова почитателка и покровителка. Следва силно негодувание от страна на абонатите на списанието, които намират текста за непристоен, и почти бунт от страна на печатарите. Джойс обаче категорично отказва да нанесе каквито и да било поправки или съкращения. Между 1918 и 1920 г. откъси се появяват в американското “Литъл ревю” с редакторки Маргарет Андерсън и Джейн Хийп – много авангардно списание, - където отново започват да се сипят обвинения в нецензурен език, а е съществувал Закон за цензурата, под ударите на който списанието попада през февруари 1921. Андерсън и Хийп са санкционирани. Така че и в двете списания издаването на “Одисей” спира принудително. Тогава, в отчаянието си, през 1921 г. Джойс се обръща към една млада американка, Силвия Бийч, търговка на книги в Париж, с молба нейната книжарница “Шекспир & Cие” да издаде книгата му, тъй като всички големи издатели по онова време, включително издателите на “Дъблинчани” и “Портрет на художника като млад” отказват да поемат риска. Тя решава да издаде луксозно издание за ценители на литературата, което да бъде предложено само на абонати срещу предварително заплащане от 150 франка, и разпраща по пощата резюме от четири страници до стотина от нейните най-редовни читатели и абонати. Рекламира книгата като уникална, като един диамант, а не просто духовен хляб. Следват сюрпризи: сред поръчалите книгата например е един англикански свещеник, докато най-грубият отказ е от Бърнард Шоу.
Силвия Бийч се свързва с един печатар от Дижон, Морис Дарантиер, и “Одисей” излиза на 2 февруари 1922 (точно на четирийсетия рожден ден на Джойс) в тираж хиляда бройки. Тиражът бързо се изчерпва и през октомври същата година печатарят изготвя още две хиляди по поръчка на “Егоист прес” в Лондон, но едната част е конфискувана при влизането си в Англия, а другата – задържана и изгорена от митническите власти в САЩ. Следват още две допечатки на “Шекспир & Cие” – през януари 1924 и през 1926, но в САЩ и Англия достигат само отделни бройки, тайно пренесени от частни лица – книгата е обявена за “порнографска” и “сквернословна” и вследствие на това е издадено съдебно решение за забраната й в тези страни.
Едва през 1934 романът се появява в САЩ, а през 1936 – и в Англия. Ето как става това. Издателство “Рандъм Хаус” откупува авторските права с цел да продължи печатането му (Джойс е вече известен и като всеки забранен писател – много търсен), след което предприема постъпки за неговата реабилитация. Най-голяма е заслугата на американския съдия Джон М. Улзи, който не погледнал формално на работата си и поискал време да изчете романа задълбочено преди да заеме окончателното си становище. Ето какво пише той в съдебното си решение от 6 декември 1933 г, което на места наподобява повече литературна рецензия, отколкото юридически документ: “Одисей” е изумително постижение и безспорен успех, като се има предвид тежката цел, която Джойс си е поставил. Това не е лесна книга. Тя е ту блестяща, ту досадна, ту разбираема, ту непроницаема. На много места ми се стори отблъскваща, но при все че доста думи могат да бъдат приети за непристойни, тя никъде не е непристойна заради самата непристойност. Всяка дума от романа добавя ново късче към мозайката от подробности в картината, която Джойс се стреми да изгради за своите читатели. И ако някой не желае да има нищо общо с образите от книгата, това е въпрос на личен избор – нека не чете “Одисей”. Но когато един тъй истински художник на думите, какъвто без съмнение е Джойс, обрисува достоверно средната класа в един европейски град, нима би трябвало законът да забранява на американците да видят тази картина?”
И така, със съдебно решение е вдигната забраната върху книгата. Това става през първата седмица на 1933 година – любопитна подробност е, че точно тогава е отменен и сухият режим в САЩ. Оттогава нататък романът тръгва свободно да шества по света.
Още някои подробности относно ръкописа: Джойс се свързва със Силвия Бийч през април 1921 г., а книгата излиза, макар и с много грешки, следващата година на 2 февруари след лудешко бързане и безкрайни поправки от страна на Джойс до последния момент. Джойс е писал романите си на ръка, след което ги давал на машинописка и винаги е искал по три екземпляра. Първите две поправял още веднъж и изпращал – едно на “Егоист” и едно на “Литъл ревю”. Третото, непоправено, оставял за себе си. Когато започва да подава страниците за печат, ги редактира повторно, като се мъчи да си припомни вече направените поправки за “Егоист” и “Литъл ревю”, тъй като част от броевете му липсвали. Първите епизоди са по-чисти, докато дългите епизоди във втората част на романа изобилстват с поправки. Един пример: “Итака” е почти пренаписана. Учените са установили, че на коректури Джойс е добавил 9380 думи, което представлява 42% от текста на епизода. Променил е само 348 думи и е задраскал само някакви си 79.
Тъй като излизането на романа с доста грешки – френски печатари набират текст на английски – е широко коментиран факт, веднага се появяват много кандидат-коректори сред литературните историци и критици. Лошото е, че не е възможно да се установи кои от грешките са чисто печатарски, кои - грешки на Джойс, а от неговите - кои са случайни и кои съзнателни. Бил е с много влошено зрение, освен това не е професионален коректор.
Самият той е имал феноменална памет. Работил е “Одисей” от 1914 до 1921 година и от град на град, без библиотеки – нито лични, нито обществени. Цялото действие на романа се развива в Дъблин, където след 1910 г. той изобщо не е стъпвал. Всичко е носел в главата си. Само от време на време е питал в писма дъблинските си приятели еди-коя си кръчма наистина ли е на еди-коя си улица или на съседната.
ЗА “ОДИСЕЙ”
Джеймс Джойс:
Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие.
Валери Ларбо:
В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти от Дружината на Исус... От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека със своите слабости на плътта...
Едмон Жалу:
Удивлението, изпитвано при прочита на “Одисей”, произтича от това, че от три века литературните творби в известен смисъл са разединявали човешкия дух, за да властват по-мощно върху него. Но Джеймс Джойс се връща пряко към извора на всичко, тоест към човека. Неговият роман рязко отваря няколко измежду вратите към бъдещето и сякаш произтича направо от ХVІ век – той носи енциклопедичния дух на великите творби от тази епоха, техния стремеж към познание на истината, волята да се обхване целия живот и неговите науки чрез умозрителен подход, отвращението от всякакво преиначаване и прикриване, тъй очебийни у Монтен, у Рабле. Най-вече на последния напомня Джойс – доколкото това е допустимо за един ирландец от началото на ХХ век, едновременно реалист и символист; и неговите дързости, крайности и привидни странности не накърняват пространната и неподправена красота на романа му.
Езра Паунд:
"Одисей” принадлежи към великата категория на романи с облик на соната. В него няма нито ред, нито дори половин ред, който да не е натоварен с безподобна интелектуална наситеност. Това е книга, която всеки истински ценител на литуратурата е длъжен да прочете.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |