Френският отговор на "Петдесет нюанса сиво" :)
През онзи ден се чувствах свободно, сгушена под завивките в стаята „Жозефин“. Свободна и същевременно тъй притеснена. Познавах само от три, най-много от четири часа мъжа, с който щях да споделя леглото. Ето защо не знаех нищо за него, освен гражданското му състояние, размера на портфейла, а не след дълго щях да науча и размера на още нещо. През цялата вечер, предшестваща този момент, не бях обърнала внимание на нито една негова дума, споделена със съседите по маса. Единственото ми участие в разговора се свеждаше до кратки усмивки и покорни кимания с глава. Не бях нищо повече от красиво цвете, каквото се и очакваше от мен. С какво всъщност се занимаваше той? С банково дело? С внос-износ? Или пък бе избран за почетен председател на нещо? Във всеки случай изглеждаше достатъчно внушителен, за да наложи уважение, а на моменти и тишина на сътрапезниците.
– Имаш ли предпочитание за позата? – запита ме той, докато ми помагаше да разкопчая ефирната рокля с цип на гърба. Забавно: само няколко минути преди това седяхме наведени над чиниите с гъши пастет, гарниран с боровинки, и си говорехме на „ви“. Ала още щом прекрачихме прага на тази стая, той властно премина на „ти“, налагайки измамната интимност, подхождаща на твърде бързо разголено тяло.
– Моля? – сподавено запитах аз между две глътки газирана вода.
Никой, обзет от трепетно желание по вас, от когото трескаво очаквате ласки, не би се спрял на подобни технически подробности. Вашето тяло със самото си отдаване би му подсказало отговора. За това не са необходими думи. Всичко би трябвало да бъде музика и спонтанно сливане на вашите сетива. Анабел, млада амбициозна жена, завършила журналистика, допълва доходите си като компаньонка в агенцията „Нощни красавици”. Срещата с поредния клиент неочаквано я вписва в дяволския триъгълник с двамата братя Давид и Луи, разделени от непримиримо съперничество, и същевременно я изправя пред съдбовния избор на живота й. Дали да последва разума и да приеме безметежното и охолно битие, или ще се вслуша в гласа на пробуденото за необикновени и прекрасни усещания тяло? Всяка следваща нощ, прекарана в някоя от стаите на хотел „Шарм”, всяка следваща страница от тайнственото сребристо тефтерче разкрива пред нея света на собствената й чувственост, дрямала до този момент под тежкия похлупак на задръжките и предразсъдъците. Тези свои преживявания героинята описва със смущаваща и възбуждаща откровеност.
Роман изповед, роман загадка, Хотели, Първа стая разкрива пред жената неподозирани дълбочини на нейната чувственост и кара мъжа да погледне по нов начин на жената до себе си.
Първата част от трилогията на Ема Марс, преведена вече в повече от петнайсет страни, несъмнено чертае нови пространства в областта на еротичната литература.
Ема Марс е френска авторка на двайсет или трийсет години. Освен ако не е на четиридесет. Харесва възрастта си, каквато и да е тя, и живее живота, който си е измислила. Повече от всичко обича мостовете между реалността и художествената литература.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
