Историите, които Кирога разказва, са особено самобитни и най-често почерпани от самия живот. В тях хора, животни и природа съжителстват в хармония или стълкновение, ала неизменно обречени да съществуват заедно. Изкушен е от загадъчните и необясними обрати на съдбата, които поставят всяко живо същество на изпитание, изправят го на ръба на емоционалното и моралното падение или безжалостно го погубват. Привлечен е от мистичното, от инстинктите и от потайните, неразгадани кътчета на съзнанието и душата. В творбите му проблясват, подобно искри, кратки мигове на щастие и лиризъм. Гласът на Кирога звучи необикновено съвременно, защото необичайните му разкази докосват съкровени струни и отправят мъдри послания, които са извън категориите време и пространство.
През 1911 г. роденият в Уругвай прозаик, поет и драматург Орасио Кирога (1878-1937) става аржентински гражданин. По-голямата част от живота си прекарва в усамотена ферма в североизточната аржентинска провинция Мисионес, близо до границата с Парагвай. Заобикалящата го природа непрестанно буди възторг у него, макар и да е по-скоро безмилостна, отколкото благодатна. Трагизмът на интимния му живот, ранната смърт или преждевременната раздяла с близки и любими хора оставят своя отпечатък върху характера, чувствителността и психиката му. Суров и своенравен, той непоколебимо понася ударите на съдбата и сам й отправя предизвикателства. Застигнат от неизлечима болест, завършва земния си път със самоубийство. В творчеството си е не по-малко дързък. Пише разкази, притчи и приказки въпреки непопулярността на тези жанрове в страната. И се превръща в един от първосъздателите на канона на късата проза в Латинска Америка, всепризнат майстор на магическия реализъм. Блестящият разказвач Х. Кортасар съветва: „Трябва да се чете Кирога”, докато Х. Л. Борхес предпочита да се учи от грешките му. Орасио Кирога се възхищава от Е. А. По, Р. Киплинг, Г. дьо Мопасан, А. П. Чехов. И с произведенията си се нарежда сред безспорните майстори на краткия разказ.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |
